Биорезонансен анализ на жена прекарала вирусна инфекция

Бъбрекът е орган в човешкото тяло, част от отделителната система, който е предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Над бъбрека се намират надбъбречните жлези, които отделят хормони, основните от които адреналин и норадреналин. Основната функция на бъбреците е да филтрират ненужните вещества от кръвта, в процеса на преработка на храната и водата, а освен това те произвеждат хормон, наречен ренин, който регулира кръвното налягане, преработват витамини и уравновесяват съдържанието на минерални соли.

Здравето на белия дроб е от първостепенна важност за цялостното здраве на организма. Ако белият дроб не е в добро състояние, организмът не получава достатъчно кислород. Така всяка клетка в тялото страда, от което произтичат и редица затруднения в жизнените функции. Имунитетът ни също зависи от състоянието на белия дроб. Ако белият дроб не функционира добре, имунитетът спада, а това прави организма податлив на вирусни и бактериални инфекции, които могат да протичат по-тежко.

Черният дроб е най – важният орган за детоксикация в човешкото тяло и е от много голямо значение за здравето и оцеляването ни. Дори, ако три четвърти от него бъдат унищожени той може да се регенерира в изцяло нов функциониращ орган.

Червеният костен мозък е функционално активен, докато жълтият – не. В условия на необходимост от повишен синтез на кръвни клетки жълтият костен мозък може частично да бъде трансформиран в червен. В червения костен мозък се намират кръвни клетки в различни етапи на развитие. Те се разполагат под формата на „острови“ в съединителнотъканна мрежа (строма). В негвата структура се включват и остеобласти – клетки, които са свързани с възможност за костообразуване при наличие на травми. От намиращите се в костния мозък стволови клетки се образуват различни видове кръвни клетки, чрез процес на диференциация – това са еритроцити, тромбоцити, гранулоцити, моноцити и В-лимфоцити.

Епифизата изпълнява основна роля в осъществяването на денонощния или т. нар. циркаден ритъм на организма. По този начин тя изпълнява своеобразната функция на биологичен часовник за него. Най-общо казано през деня организмът се настройва за бодърстване, докато през нощта за почивка и сън. За да изпълнява тази функция епифизата следва определен денонощен ритъм – през деня в нейните клетки се синтезира серотонин, а през нощта – мелатонин. Светлината оказва въздействие върху епифизната функция по нервен път, по който импулсите идващи от ретината преминават през редица неврони, за да достигнат до епифизата.

Матката представлява нечифтен орган, част от вътрешните женски полови органи, който е поместен в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво. Тя приема оплодената в маточната тръба яйцеклетка, като осигурява оптимални условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение за реализиране на неговото раждане. В зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологичното състояние на женския организъм се наблюдават различна форма, големина и строеж на матката.

Хипофизата заедно с редица хипоталамични структури изпълнява много важна роля в ендокринната регулация на организма. Хипофизата представлява закръглено нечифтно образувание, което е свързано с долната част на хипоталамуса посредством индундибулима. Теглото на хипофизата е около 0,6 грама. Въпреки това, тя представлява най-комплексният и може би най-важният компонент на ендокринната система, участващ в регулацията на голяма част от физиологичните процеси, протичащи в организма. В хипофизата се произвеждат и складират множество различни хормони, които са отговорни за растежа на тялото, млечната секреция, водно-солевото равновесие и други. Освен това тези хормони регулират и ендокринната функция на други ключови жлези като щитовидна жлеза, надбъбречна жлеза и полови жлези.

Хистаминът е органичен азот съединение в организма, участващо в локални имунни реакции, регулиращи физиологичните функции в стомашно чревната система и действа като невротрансмитер. В отговор на чужди патогени и алергенни вещества, хистамин се произвежда от базофили и мастоцити, за да възпрепятства възпалителните процеси.

Имуноглобулините, известни още като антитела, са гликопротеинови молекули, произведени от белите кръвни клетки (левкоцити). Те имат основна роля в имунния отговор, тъй като разпознават и се свързват с определени дразнители, подпомагайки тяхното неутрализиране. Неутрализирането представлява деактивиране на патогени, като антителата предотвратяват възможността за свързването им със здравите клетки. Така се неутрализира ефектът от бактериите и вирусите.

Лимфната система събира излишъка от екстрацелуларна (извънклетъчна) течност (лимфа), като я транспортира от периферията към венозното кръвообращение. Свързана с кардио-васкуларната и имунната системи, лимфната система допълнително подпомага и имунитета, като филтрира редица бактерии, вируси, чужди тела и отпадни продукти, същевременно произвеждайки и специфични антитела. По пътя си лимфната течност се филтрира основно през лимфните възли и други лимфни тъкани, където се разпознават и неутрализират и попадналите микроби, токсини и инфекциозни агенти. За разлика от кардио-васкуларната, която е затворена система от артерии и вени, лимфната система е частично отворена, като течността се придвижва само от периферията към подключичните вени. Капилярите обикновено осигуряват повече течности към периферните тъкани, отколкото е необходимо. Определено количество от тези течности се събира в интерстициалното пространство, и именно този излишък бива събиран от лимфната система, и следователно връщан към венозната. С тази си функция, лимфната система играе витална роля в поддържането на нормалния кръвен обем и налягане в кардио-васкуларната система.

Лимфна система e част както от имунната така и от циркулаторната система при бозайниците, в това число и при човека, и регулира относителното постоянство на вътрешната течна стреда. Включва обширна мрежа от съдове (лимфни съдове), която преминава през почти всички тъкани и органи с изключение на костите, епидермиса (повърхностния слой на кожата) и Централната нервна система (главен и гръбначен мозак). Лимфната система е от отворен тип т.е дренира излишната течност от междуклетъчното пространство.

Лимфна система e част както от имунната така и от циркулаторната система при бозайниците, в това число и при човека, и регулира относителното постоянство на вътрешната течна стреда. Включва обширна мрежа от съдове (лимфни съдове), която преминава през почти всички тъкани и органи с изключение на костите, епидермиса (повърхностния слой на кожата) и Централната нервна система (главен и гръбначен мозак). Лимфната система е от отворен тип т.е дренира излишната течност от междуклетъчното пространство.

Лимфоцитът е специализиран тип имунна клетка и вид бели кръвни клетки (WBC). Лимфоцитите са отговорни за защитата на тялото ни от инфекции и за подпомагането ни да се излекуваме след нараняване. Нормалните лимфоцити са малки клетки с ограничено количество цитоплазма (клетъчно тяло), заобикалящо тъмен кръг ядро.

Мозъкът контролира всички функции на тялото и работи като мрежа, която изпраща съобщения до различни части на тялото. Един средно голям мозък тежи около 1, 300 кг. В него се съхранява, а също така през него и преминава информация.

Неутрофилите са най-разпространеният вид бели кръвни клетки (левкоцити) при хората и играят важна роля за вродения имунитет. Тяхната основна функция е да предотвратяват инфекции в организма чрез поглъщане и унищожаване на нахлуващи патогени. Неутрофилите принадлежат към група бели кръвни клетки, наречени гранулоцити и се произвеждат от стволови клетки в костния мозък.

Стомахът е първата вътрекоремна част на храносмилателния тракт и представлява кух мускулест орган с крушовидна форма, който се разполага в горния ляв квадрант на коремната кухина. В него се натрупва погълнатата храна, подлага се на ензимно разграждане от стомашния сок, след което под формата на каша тя преминава в дванадесетопръстника (дуоденум).

Синусите са част от носа и дихателната система, a основната им функция е да произвеждат слуз, която овлажнява вътрешността на носа. Когато вдишате въздух през носа и устата, той частично се придвижва и през синусовите канали. Синусите произвеждат слуз, която покрива и овлажнява носните ви канали, както и тях самите. Този слой слуз предпазва носа от замърсители, микроорганизми, прах и мръсотия.

Горната мезентериална артерия е главният кръвоносен съд на храносмилателната система. Тази артерия се разклонява от коремната аорта и доставя наситена с кислород кръв към панкреаса и долната част на червата. Това включва долната част на дванадесетопръстника и напречното дебело черво.

Кръвта циркулира в тази мрежа от съдове из целия ни организъм. По този начин всяка отделна клетка е снабдена с кислород и хранителни вещества. Сърцето е „двигателят“ на тази система, изпълнява функцията на помпа, която движи кръвта от сърцето към периферията и обратно.

Маточната шийка е долната част на матката в човешката женска полова система. Каналът на шийката на матката е проход, през който сперматозоидът трябва да премине, за да оплоди яйцеклетката след полов контакт. Няколко метода на контрацепция, включително маточни капачки и диафрагми, имат за цел да блокират или предотвратяват преминаването на сперматозоидите през цервикалния канал.

Щитовидната жлеза е ключова част от ендокринната система. Тя е най-голямата жлеза с вътрешна секреция в тялото, отговорна за производството на три хормона със съществено значение за метаболитното здраве, растежа и развитието. Разположена е в предната част на шията непосредствено под ларинкса (адамовата ябълка).

Синапс, в по-тесен смисъл, „синаптична връзка“, обозначава наличието на специфичен контакт между мембраните на две клетки, от които поне едната е нервна (неврон). Чрез този контакт се предава нервно възбуждане (нервен импулс) от неврона — на другата клетка, която може също да е неврон, или ефекторна клетка, например мускулно влакно. Според начина на предаване на нервния импулс, синапсите биват химични, електрически и смесени.